История
Москвич, Волга, Trabant: автомобилите-герои на социалистическа България
Три коли, които определиха пътищата ни преди 1989 г. — и три истории, които си струва да помним: от ловешкия завод до Трабанта на Соломон Паси.
Преди Лада да поеме пазара, по българските пътища доминираха три други съветски и източнонемски марки. Москвич беше „семейната кола на трудовите хора“, Волга — мерцедесът на номенклатурата, Trabant 601 — съученикът, който беше там, когато всички други липсваха. Историите им се преплитат с тази на България през ХХ век.
Москвич — българското дете на завод „Балкан“ Ловеч
Малко известно е, че Москвич има българска биография. Между 1966 и 1991 г. в завод „Балкан“ в Ловеч са сглобени общо 304 297 бройки — основно модели 408, 412 и по-късно 2140 и 2141. В началото колата дори се продаваше под българското име „Рила 1400“.
Заводът е давал работа на около 6 000 души и е достигнал пиково производство от 15 000 коли годишно след 1974 г. Москвич беше масовата кола на „трудовите хора“ — по-достъпна от Лада и без нужда от валута. Версията комби (Москвич 2137) се ползваше особено в провинцията — едновременно семейна и работна кола.
Волга — мерцедесът на Изтока
ГАЗ-21 — първата следвоенна Волга — е любимата кола на Юрий Гагарин. Тя му е подарена след първия полет в Космоса и е боядисана в черно с небесносин салон. През 70-те и 80-те години обаче масовата Волга е ГАЗ-24, в производство от 15 юли 1970 г.
В България са регистрирани 2 718 бройки ГАЗ-24 — внушително число за кола с висок статусен профил. ГАЗ-24 беше превозното средство на министри, дипломати, такситата на „Балкантурист“ и сватбените кортежи. Луксозната версия ГАЗ-3102 — с по-мощен двигател и подобрено окачване, „генералската Волга“ — практически не се е продавала на частни лица.
Trabant 601 — символът на ГДР
Двутактовият двигател с 26 к.с., каросерията от „дуропласт“ (фенолна смола, армирана с памучни влакна) и звукът, по който я разпознаваш на километри — Trabant 601 е икона. Произведен в Цвикау между 1964 и 1990 г., той надхвърля 60 години от премиерата си през 2024 г.
Според председателя на Национален клуб „Трабант“ Ангел Пеев, у нас Trabant клубът е „най-многочислената организация сред всички клубове, посветени на колите от соца“. Във Facebook групата „Трабант клуб България“ редовно се обменят части, се организират срещи в Трявна, Тетевен и Лозница, и се търсят квалифицирани реставратори.
Атлантическият Trabant на Соломон Паси
Най-известният Trabant в България е жълтият на Соломон Паси. На 13 юни 1991 г. той вози ген. секретар на НАТО Манфред Вьорнер по жълтите павета пред Българската академия на науките. Историята отива на CNN. Паси по-късно ще цитира: „2-метровият Манфред Вьорнер едвам се побра в картонената кола.“
За 30 минути охраната на НАТО не знаеше къде е генералният секретар — нещо, което Паси нарича „фактическо отвличане, пробив в системата за сигурност на организацията“. По-късно в същия Trabant се возят лорд Джордж Робъртсън (2002), Яп де Хоп Схефер (май 2004), а през май 2002 г. колата е благословена от папа Йоан Павел II.
През септември 2015 г. Соломон Паси дарява автомобила на Националния военноисторически музей в София — с регистрационни номера „НАТО 2004“ отпред и „ЕС 2007“ отзад. През ноември 2019 г. реплика на колата е дарена на щабквартирата на НАТО в Брюксел и е поставена до парче от кулите-близнаци и фрагмент от Берлинската стена.
Една епоха в три коли
Москвич, Волга и Trabant заедно описват социалния пейзаж на следвоенна България: масовата кола на работника, статусната кола на елита и достъпната алтернатива от ГДР. Днес и трите имат активни клубове, събират ентусиасти на годишните събори в Трявна и Лозница, и често струват повече за реставрация, отколкото за самата кола — но това е цената на историята.