История
Завод „Балкан“ Ловеч и забравените български автомобили: Рила, Пирин-Фиат, Булгаррено
Какво е общото между Fiat 124 и едно фабрично хале в Ловеч? Историята на трите неуспешни опита България да има своя автомобилна индустрия.
В българската памет липсва един важен ред: страната ни имаше своя автомобилна индустрия. Между 1966 и 1991 г. в Ловеч и Пловдив бяха сглобени над 310 000 коли — Москвич, Fiat 850 и 124, Renault 8 и 10, по-късно дори опит за спортно купе. Историята на тези „забравени българи“ си струва да се разкаже.
Договорът с Fiat от 3 март 1967 г.
На 3 март 1967 г. — символично на националния празник — в Торино е сключен договор между правителството на България и италианския концерн Fiat. Договорът предвижда сглобяване в Ловеч на четири модела: Fiat 850 (берлина и купе) и Fiat 124 (берлина и комби).
Първите 18 коли пристигат в Ловеч на 10 май 1967 г. под неофициалното име „Пирин“. „Пирин-Фиат 850“ и „Пирин-Фиат 124“ работят паралелно с производството на Москвич, но марката се закрива още през септември 1971 г. Причината — натиск от съветска страна, която предпочита да налага собствените си модели в Източния блок.
Булгаррено — Renault от Пловдив
Паралелно с „Пирин“ в Пловдив работи друг автомобилен проект — „Булгаррено“ ООД, съвместно дружество с френския Renault. От 1966 до 1970 г. там се сглобяват Renault 8 (продажна цена 6 100 лв.) и Renault 10 (6 800 лв.) — общо около 4 000 коли.
Българските Renault 8 не са просто статистика: с такава кола братя Чубрикови печелят първото рали „Трансбалкания“ през 1967 г. Това е първата международна победа на български пилотен състав с местно произведена кола.
Москвич — последното дете на завода
След закриването на „Пирин“ Ловеч се концентрира върху Москвич. Между 1966 и 1991 г. през залата минават 304 297 бройки от моделите 408, 412, 2140 и 2141. Пиковите 15 000 коли годишно се достигат след 1974 г., а заводът дава работа на около 6 000 души. „Балкан“ става един от най-големите промишлени работодатели в Северна България.
София-Б и София-C — българското спортно купе
Историята завършва с малък, но интригуващ финал. Между 1985 и 2001 г. кооперация „Авангард“ произвежда два модела спортно купе със стъклопластен корпус на базата на агрегати от Лада: София-Б (около 12 бройки) и нейната по-късна версия София-C (около 60 бройки).
Това са първите български серийно произведени спортни автомобили — нещо като нашата версия на Pontiac Fiero или Lotus Esprit. Днес малкото оцелели екземпляри са истинска рядкост и от време на време се появяват в каталозите на ретро парадите в Перник и Бургас.
Защо така и не получихме истинска автомобилна индустрия
Кратката отговор е политика. Дори когато техническите предпоставки бяха налице — обучени работници, лицензи, налично финансиране — Москва обикновено налагаше избор: или Москвич, или Лада, не и западноевропейски модели в значителни тиражи. „Пирин“ и „Булгаррено“ са примери за това какво беше възможно само през кратък прозорец в края на 60-те.
Къде да видите тези коли днес
Музеят за ретро автомобили в с. Капатово (община Петрич) пази екземпляр от Булгаралпин — рядък български Renault-производен модел. Ретро Музей Варна в Grand Mall има Москвич и Волга от пика на ловешкото производство. А порталът sandacite.bg публикува редовно архивни снимки и спомени от хора, които са работили в „Балкан“ — несравним ресурс за всеки, който иска да опознае този забравен ред в нашата индустриална история.